Live

Защо саламурата на киселото зеле става мътна

Прегледи: 38 views
Добави „Домашна кухня с Дани“ към предпочитаните си източници в Google
Откривай по-лесно новите рецепти, сезонните предложения и домашните идеи.
Rate this post

burkan-s-parcheta-zele-v-matna-salamura-do-pryasno-zele-sol-i-kana-s-voda

При приготвянето на кисело зеле саламурата понякога става мътна, особено през активната ферментация. Това невинаги означава, че зелето е развалено, но причината трябва да се прецени според миризмата, структурата на зелето и състоянието на повърхността.

Защо саламурата на киселото зеле става мътна

1. Активна ферментация

По време на млечнокиселата ферментация естествените бактерии превръщат захарите в зелето в млечна киселина и отделят въглероден диоксид. През този период се образуват мехурчета и в течността могат да останат фини частици, които временно я правят по-мътна.

Ако зелето мирише приятно кисело, остава стегнато и няма плесен или слуз, лекото помътняване по време на активната ферментация само по себе си не е достатъчен признак за разваляне.

2. Използвана е неподходяща сол

Обикновената трапезна сол може да съдържа вещества против слепване, които да направят саламурата мътна или да образуват утайка.

За ферментация е най-добре да се използва сол за туршии или консервиране без добавки и йод.

3. Твърда вода

Водата с високо съдържание на минерали също може да причини помътняване или утайка.

Когато водата е много твърда, по-подходящи са мека, филтрирана или подходяща бутилирана вода. Минералите в твърдата вода могат да повлияят и на цвета и текстурата на ферментиралите зеленчуци.

4. Частици от зелето

По време на ферментацията от зелето се отделят фини растителни частици. Част от тях остават в саламурата или се утаяват на дъното.

Малко количество естествена утайка не е равнозначно на плесен.

5. Прекалено висока температура

Киселото зеле ферментира най-добре при умерена температура. При приблизително 20–23°C процесът протича равномерно, докато температури над около 26°C могат да доведат до прекалено бърза ферментация, омекване и по-висок риск от разваляне.

Кога мътната саламура е повод за притеснение

След приключване на ферментацията качественото кисело зеле трябва да бъде с приятно кисел аромат, стегната текстура и без признаци на плесен или нежелан растеж. Penn State посочва, че при напълно ферментирало кисело зеле саламурата трябва да бъде без изразена мътност.

Не опитвайте зелето и го изхвърлете, ако има:

  • неприятна гнилостна или силно нетипична миризма
  • слузеста или лепкава структура
  • видима плесен
  • силно омекнало и разпадащо се зеле
  • необичайно оцветяване, съчетано с неприятна миризма

Плесента, слузестата структура и лошата миризма са предупредителни признаци и такова зеле не трябва да се опитва.

Как да запазим саламурата и зелето в добро състояние

Зелето трябва през цялото време да остане покрито със саламура. Контактът с въздуха улеснява развитието на нежелани дрожди и плесени.

Не намалявайте произволно количеството сол. При ферментиралите зеленчуци солта не е само за вкус – тя подпомага развитието на желаните млечнокисели бактерии и ограничава нежеланите микроорганизми.

Използвайте чист съд, подходяща сол, добра вода и поддържайте умерена постоянна температура.

Трябва ли мътната саламура да се сменя

Не сменяйте саламурата само защото е станала леко мътна по време на активната ферментация. С нея ще бъдат отстранени и част от образуваните киселини, които участват в съхранението на зелето.

По-важно е да се следят ароматът, текстурата, наличието на плесен и дали зелето остава потопено.

Лекото помътняване в началото на ферментацията може да бъде част от естествения процес, но силно мътна саламура след приключването му, съчетана с неприятна миризма, слуз или плесен, е причина зелето да не се консумира.

Абонирайте се за бюлетина на Видео рецепти, за да получавате последните публикации.

Loading
>