
При приготвянето на кисело зеле саламурата понякога става мътна, особено през активната ферментация. Това невинаги означава, че зелето е развалено, но причината трябва да се прецени според миризмата, структурата на зелето и състоянието на повърхността.
Защо саламурата на киселото зеле става мътна
1. Активна ферментация
По време на млечнокиселата ферментация естествените бактерии превръщат захарите в зелето в млечна киселина и отделят въглероден диоксид. През този период се образуват мехурчета и в течността могат да останат фини частици, които временно я правят по-мътна.
Ако зелето мирише приятно кисело, остава стегнато и няма плесен или слуз, лекото помътняване по време на активната ферментация само по себе си не е достатъчен признак за разваляне.
2. Използвана е неподходяща сол
Обикновената трапезна сол може да съдържа вещества против слепване, които да направят саламурата мътна или да образуват утайка.
За ферментация е най-добре да се използва сол за туршии или консервиране без добавки и йод.
3. Твърда вода
Водата с високо съдържание на минерали също може да причини помътняване или утайка.
Когато водата е много твърда, по-подходящи са мека, филтрирана или подходяща бутилирана вода. Минералите в твърдата вода могат да повлияят и на цвета и текстурата на ферментиралите зеленчуци.
4. Частици от зелето
По време на ферментацията от зелето се отделят фини растителни частици. Част от тях остават в саламурата или се утаяват на дъното.
Малко количество естествена утайка не е равнозначно на плесен.
5. Прекалено висока температура
Киселото зеле ферментира най-добре при умерена температура. При приблизително 20–23°C процесът протича равномерно, докато температури над около 26°C могат да доведат до прекалено бърза ферментация, омекване и по-висок риск от разваляне.
Кога мътната саламура е повод за притеснение
След приключване на ферментацията качественото кисело зеле трябва да бъде с приятно кисел аромат, стегната текстура и без признаци на плесен или нежелан растеж. Penn State посочва, че при напълно ферментирало кисело зеле саламурата трябва да бъде без изразена мътност.
Не опитвайте зелето и го изхвърлете, ако има:
- неприятна гнилостна или силно нетипична миризма
- слузеста или лепкава структура
- видима плесен
- силно омекнало и разпадащо се зеле
- необичайно оцветяване, съчетано с неприятна миризма
Плесента, слузестата структура и лошата миризма са предупредителни признаци и такова зеле не трябва да се опитва.
Как да запазим саламурата и зелето в добро състояние
Зелето трябва през цялото време да остане покрито със саламура. Контактът с въздуха улеснява развитието на нежелани дрожди и плесени.
Не намалявайте произволно количеството сол. При ферментиралите зеленчуци солта не е само за вкус – тя подпомага развитието на желаните млечнокисели бактерии и ограничава нежеланите микроорганизми.
Използвайте чист съд, подходяща сол, добра вода и поддържайте умерена постоянна температура.
Трябва ли мътната саламура да се сменя
Не сменяйте саламурата само защото е станала леко мътна по време на активната ферментация. С нея ще бъдат отстранени и част от образуваните киселини, които участват в съхранението на зелето.
По-важно е да се следят ароматът, текстурата, наличието на плесен и дали зелето остава потопено.
Лекото помътняване в началото на ферментацията може да бъде част от естествения процес, но силно мътна саламура след приключването му, съчетана с неприятна миризма, слуз или плесен, е причина зелето да не се консумира.
Абонирайте се за бюлетина на Видео рецепти, за да получавате последните публикации.





















