
Малко хора днес го правят така
Малко хора днес го правят така. Не защото е сложно, а защото изисква време и търпение. Някога това ястие не се приготвяше набързо. Картофите се белеха бавно, лукът се режеше… Чети още »

Малко хора днес го правят така. Не защото е сложно, а защото изисква време и търпение. Някога това ястие не се приготвяше набързо. Картофите се белеха бавно, лукът се режеше… Чети още »

Имаше сезони, които не се отброяваха с дати, а с ястия. Краят на зимата беше такъв – дълъг, студен и изискващ храна, която да държи. Тогава на котлона най-често къкреше… Чети още »

Имаше дни, в които хладилникът не беше пълен, но тенджерата никога не оставаше празна. Готвеше се с малко продукти, но с мисъл как да стигне за всички. Храната не беше… Чети още »

Имаше ястия, които не впечатляваха с външен вид и не се сервираха в изискани чинии. Те се готвеха с това, което има под ръка, и се оставяха да къкрят, докато… Чети още »

Имаше храни, които не бяха всеки ден, но когато се появяха на масата, всичко утихваше. Миризмата на задушен лук, ориз и листа, които къкрят бавно, означаваше, че някой е вложил… Чети още »

Имаше ястия, при които никой не вадеше кантар или мерителна чаша. Продуктите се слагаха „докато стигне“, разбъркваше се с лъжица и се вярваше, че ще стане. И ставаше. Всеки път…. Чети още »

Имаше ястия, които не се правеха набързо. Те започваха от сутринта, с накисване, тихо къкреща тенджера и аромат, който постепенно изпълваше дома. Никой не бързаше, защото се знаеше – хубавото… Чети още »

Имаше времена, в които простата храна беше достатъчна. Не защото нямаше друго, а защото беше истинска, топла и засищаща. Ястия, които не се рекламираха, не се снимаха, но събираха семейството… Чети още »

Имаше ястия, за които никой не записваше как се правят. Нямаше мерки, нямаше точни пропорции. Имаше само тиган, няколко продукта и ръце, които знаеха какво правят. Този миш-маш беше точно… Чети още »